Ще бъде ли заличено завинаги поредното монументално културно наследство в Пловдив? На този въпрос няколко медии в града се опитват да намерят отговор, но до този момент удрят на камък. Става въпрос за красива фреска в бивша столова на УМБАЛ „Пловдив”, където в момента върви ремонт по проект, одобрен и финансиран от Министерството на здравеопазването. Именно ведомството е възложител на поръчката, спечелена от столично архитектурно бюро. Помещението се реконструира, за да стане център за спешен прием на пациенти, но до този момент никой не е обърнал внимание на стенописа, който краси едната от стените в него.
От бившата Окръжна болница упорито запазват мълчание по казуса с оправданието, че директорът на здравното заведение е в отпуск и не може да се ангажира с темата дистанционно. От там, поне до този момент, не са допуснали и медии до помещението с фреската, в което върви ремонт. Под тепето успя да снима помощното тяло към основната сграда на болницата само отвън.
В началото се смяташе, че монументалното произведение на изкуството е на Йоан Левиев. В последствие експерти и близки на големия пловдивски художник обаче изключиха почеркът да е негов. Работата е завършена през 1986г. Експерти разпознаха подписа на проф. Емил Николов.
Пред БНТ проектантите обясниха, че при посещението им в бившата столова, художественото произведение е било закрито от мебели и никой не ги е предупредил за съществуването му. И декларираха, че при желание от страна на болницата и министерството могат да предложат решения за неговото експониране. Остава обаче проблемът, че статутът на монументалните произведения не е законово уреден и в момента нито едно от тях не може да се счита за защитено.
От Министерството на здравеопазването заявиха за БНТ, че ще се запознаят детайлно със случая и уточниха, че проектът е бил съгласуван с представител на болницата в Пловдив. Дали той е одобрил заданието, предвиждащо заличаване на фреската, е въпрос, на който очакваме отговор от лечебното заведение. Засега стенописът остава цял, но дали ще оцелее, предстои да разберем.
Баснята за „Петимата“ птдавна беше разобличена както от ПОТВ пловдивската телевизия Тракия така и от много други медии. Единствен СЛОНЪТ не беше Начов опортюнист (БКП), а истински и искрен.
Йони се думкаше в гръдния кош „Априлското!“ до края на 80те. ХриСтефът при първа възможност загърби Града и се вкопчи в Софийско Жителство да Директорства…
Прах в очите, въздух под налягане, комунистически парвенюта на и за Номенклатурата = изблъскали достойните академични „остарели четки“ да учителстват из гимназиите за да се прехранват.
Типично по пловдивски, ЯЗЪК!
Защитено, незащитено, малко култура да имаха проектантите от столицата, този въпрос нямаше дори да се постави.
‘СВИНЕТЕ, г-не Ландшафтен, ала Творбата е била 100% скрита, забарикадирана и НЕВИДИМА.
Архео-Кул-Турист П.П. е НАД таквизи подробности покрай Подбора за Колтурскио КАЛЕНДАР